„Lexicon Latinum: Universae Phraseologiae Corpus Congestum“ на Франц Вагнер е научен справочен труд, написан в края на XIX век. Този лексикон представлява изчерпателна колекция от латински фрази и синтактични конструкции, чиято цел е да помогне на студентите и учените да овладеят тънкостите на латинския език. Той се стреми да обхване богатството на латинската фразеология, като черпи преди всичко от видни класически автори, за да задълбочи разбирането и употребата на езика. В началото на труда авторът представя предговор, в който очертава предназначението на лексикона — да подпомага студентите, особено в рамките на йезуитското образование, да придобият умения по латински език. Вагнер разсъждава върху собствения си опит като преподавател и споменава трудностите, пред които са изправени студентите поради множеството съществуващи латински ресурси. Той описва систематичен подход към обединяването на материала в лексикона, за да предостави практичен инструмент за обучение, като подчертава необходимостта да се избягва несвързаното смесване на различни изрази. Чрез структурирани примери и ясна организация началото на труда поставя основите на ценен образователен ресурс, който съчетава елегантността и прецизността, съществени за латинското писане.