„Оксфордска книга на латинския стих“ от Х. У. Гаръд е научна антология на латинската поезия, обхващаща произведения от най-ранните фрагменти до V век сл. Хр., публикувана за първи път в началото на XX век. Тази сбирка забележимо изключва епическата и драматичната поезия, като се съсредоточава върху различни други форми, например лирически и дидактически произведения, с внимателно подбрани текстове, които открояват най-значимите поетични фрагменти от римската литература. Книгата цели да предложи на читателите проникновено представяне на традициите на латинската поезия, подчертавайки красотата и многообразието на изразността, присъщи на тази древна литературна форма. В началото на антологията авторът очертава в предговора критериите си за подбор, като обяснява тематичните граници на сбирката, която изключва някои жанрове, като сатирата, но включва ключови фрагменти от автори като Ений и ранните трагедиографи. Въведението поставя произхода на латинската поезия в контекст, проследявайки корените ѝ до примитивни религиозни церемонии и влиянията, оформили развитието ѝ, включително прехода от жречески заклинания към творчеството на видни поети като Вергилий. Началната част изгражда основа за разбиране на сложността на римската поезия и нейните културни последици, подготвяйки читателите за разнообразните поетични преживявания, които предстоят.