„Сините птици“ от Катюл Мендес е сборник от разкази, написани в края на XIX век. Книгата преплита приказни елементи с различни аспекти на човешкия опит, като чрез животите на разнообразни герои разглежда темите за красотата, любовта и илюзията за щастие. Разказите едновременно отразяват романтизма и критикуват обществените условия, особено на фона на парижкия живот. В началото на сборника повествованието започва с трогателна сцена, в която нежно цвете, някога ярко и свежо, пада в калта по време на празненство, символизирайки мимолетната природа на радостта. Малко момиче от бедно семейство вдига цветето, показвайки своята невинност и копнеж по красотата сред мрачни обстоятелства. Историята се развива чрез сърдечното общуване на момичето с нейните родители, които нехаят за нея, и чрез контраста между простата ѝ радост от цветето и борбата за оцеляване в суров свят. Междувременно околните персонажи, потънали в лишения, представят по-широките обществени проблеми на бедността и пренебрегването, подготвяйки почвата за изследването на надеждата и отчаянието в яркото повествование на Мендес.