„Моите разкази“ от Енрико Панцаки е сборник с кратки разкази, написани в края на XIX век. Книгата изглежда черпи от лични преживявания и размисли, включително автобиографични елементи и наблюдения върху детството и юношеството на автора, с особена връзка с италианския пейзаж и живот. Началото на сборника предлага дълбоко интроспективен поглед към най-ранните спомени на автора, съсредоточен върху значимо събитие от детството му — загубата на по-малка сестра. Панцаки описва обстановката в семейния дом и тържествената атмосфера около болестта и последвалата смърт на сестра си, предавайки емоционалното смущение, което като малко дете изпитва, докато наблюдава тази трагедия. Връщайки се към тези спомени, той рисува ярко съчетание от невинност, объркване и остро осъзнаване на смъртността, задавайки съзерцателен тон на следващите разкази в сборника.