„Ориенталски басни“ от В. М. Дорошевич е сборник с басни, написани в началото на XX век. Творбата включва разнообразни разкази, вероятно вдъхновени от теми от източния фолклор, и използва метафората, за да разглежда социални и политически въпроси, особено свързани с руския живот. В басните сякаш присъстват персонифицирани герои, които подчертават странностите и моралните поуки, актуални за техния обществен контекст. Въведението към „Ориенталски басни“ представя автора и поставя в контекст литературното му значение, като описва разнообразната кариера на Дорошевич, преди да се съсредоточи върху басните му. То включва предговор, който отбелязва използването на сатира и алегория от автора, за да критикува руския режим чрез приказки, чието действие се развива на Изток. Първата представена басня е за герой на име Веро, който желае да посети двореца на Харун ал-Рашид и размишлява върху желанията, идентичността и възприятията за красота. Разказът подчертава смелостта на Веро и вътрешния диалог на копнежа и самоприемането, задавайки тон за изследване на по-дълбоки теми чрез причудливо повествование.