„Свети Доминик“ от Жан Гиро е исторически труд, написан в края на XIX век. Книгата разглежда живота и наследството на свети Доминик, основателя на Доминиканския орден, като подробно описва усилията му срещу албигойската ерес, предизвикателствата, пред които е бил изправен, и културната среда на средновековните Испания и Франция. Разказът представя характера и делата на свети Доминик, изобразявайки го като пламенен защитник на ортодоксалните християнски вярвания. В началото на текста се въвежда историческият контекст на живота на свети Доминик, роден около 1170 г. в Каларога, Испания, в знатно семейство, пропито с благочестие и чест. Авторът очертава трудностите при точното пресъздаване на живота на Доминик сред легендите и преувеличенията, свързани с неговата личност, като например връзката му с Инквизицията и приписваните му чудеса. В ранните глави подробно са описани детството на Доминик, образованието му в Паленсия и първите му години като редовен каноник, като се подчертават отдадеността му на благотворителността и строгата лична дисциплина. Основата на бъдещата му мисия — борбата срещу еретическите учения — подготвя почвата за последвалата му дейност в Лангедок, където той се изправя пред значителните социално-религиозни предизвикателства, породени от различни еретически групи.