„Практиката на остеопатията“ от Карл Филип Макконъл и Чарлз Клейтън Тийл е научно издание, написано в началото на XX век. Трудът служи като изчерпателен учебник по остеопатична медицина, предоставяйки както основополагаща теория, така и практически указания за студентите и практикуващите специалисти в тази област. Основният му фокус е обяснението, диагностицирането и лечението на заболяванията според остеопатичните принципи, като особено се набляга на анатомичните причини и мануалната корекция вместо на фармацевтични или предимно хирургични интервенции. В началото на труда са представени философията и историческият контекст на остеопатията, като Андрю Тейлър Стил е посочен като неин основател, а революционното му отдалечаване от конвенционалната медицина е подчертано. Авторите изтъкват, че остеопатията се определя от уникалния си подход към причините за заболяванията — по-специално чрез установяването и коригирането на структурни лезии (неправилно подреждане и дисфункции на костите, мускулите, връзките и други тъкани), за които се смята, че възпрепятстват нервния и кръвния поток и така водят до заболяване. В текста подробно се разглеждат видовете лезии, тяхното етиологично значение и системното им въздействие, подготвяйки основата за начина, по който остеопатите поставят диагноза чрез щателен физикален преглед, особено на гръбначния стълб и свързаните с него мускулно-скелетни структури. В началото също така се установяват строгите диагностични и философски различия между остеопатията и другите форми на мануална терапия или медикаментозната медицина, представяйки я като интегративна, холистична дисциплина, основана на анатомията, физиологията и уважението към естествените способности на организма за самоизцеление.