„Краят на пътеката: Далечният Запад от Ню Мексико до Британска Колумбия“ от Пауъл е исторически разказ, написан в началото на XX век. Книгата, изглежда, проследява преобразяването и останалите следи от американския фронтир, като пътува от Ню Мексико на север до Британска Колумбия. Вероятната ѝ тема е изследване както на ландшафта, така и на обществото в западния край на Северна Америка, съсредоточено върху това как пионерското усвояване, заселването и модерното развитие са променили облика на Запада. Творбата би заинтересувала читатели, увлечени от последните дни на северноамериканския фронтир и от разнообразните народи и култури, които са го населявали. В началото на книгата е представено широко въведение в наследството на миграцията на запад, подчертаващо идеята, че американското пътуване е достигнало своята крайна географска граница при Тихия океан. Пауъл противопоставя романтичните образи на „Дивия Запад“ на променящите се, но устойчиви реалности на живота във фронтира в началото на 1900-те години, като първоначално се съсредоточава върху Ню Мексико. Разказът разглежда драматичното преобразяване на места като Деминг и долината Мимбрес, където напояването и новите заселници са преобразили онова, което някога се е смятало за безплодна пустиня. Авторът използва личните си впечатления от пътуванията — често с автомобил или с груби превозни средства — за да нарисува ярки картини на съвременните пионери, испаноговорящите и коренните общности, останките от каубойската и златотърсаческата култура, както и уникалните социални и икономически пейзажи на региона. Това начало задава тон на увлекателно съчетание от пътепис, описание на местния колорит и проницателно наблюдение на променящия се американски Запад.