„Жени: изследване от Уила Муър“ е философско феминистко есе, написано в началото на XX век. Книгата изследва дали съществува съществена разлика между жените и мъжете отвъд социалното обусловяване, като предполага, че отличителната творческа сила на жените се състои в насърчаването на човешкото израстване и моралния живот, докато мъжете се отличават в изграждането на съзнателни системи и форми. Есето преминава от разкриването на противоречивия възглед на мъжете за жените (от които се страхуват и които почитат) към основна хипотеза, произтичаща от майчинството: женската енергия е по-силно свързана с несъзнателния живот (израстване, интуиция, емоция), докато мъжката е по-силно свързана със съзнателния живот (форма, разум, абстракция). Оттук то заключава, че жените създават личности и вътрешна хармония, а мъжете изграждат системи — и двете са необходими и взаимно допълващи се. Книгата критикува конвенционалния морал като мъжки инструмент за запазване на системите чрез безлични кодекси и наказания, като призовава жените да развиват независими, психологически и религиозно обосновани ценности, вкоренени в творческата любов и безстрашното разбиране на човешкия опит. Тя призовава жените да познават себе си, да отхвърлят ограничителните идеали за „чистота“ и да пренесат своята женственост в обществения живот там, където системите се докосват до отделните хора (например социалните грижи, правосъдието и реформите). Разглежда изкуството като среща между несъзнателната жизненост и съзнателната форма, предполагайки, че жените се развиват най-добре в изкуства, близки до изживяната личност и конкретния опит, и завършва с призив за преосмисляне на целите и образованието на жените, така че двата пола да могат да си сътрудничат като равноправни, взаимно допълващи се създатели на човешкия живот и неговите институции.