„Боблен“ от Едит Йоберг е роман, написан в началото на XX век. В центъра му е силното, неравнопоставено приятелство между Гудрун Хаавалдсен, бедно и импулсивно момиче от многолюден дом, и Берит Сьорлие, безупречното, огряно от слънцето дете от съседната къща, на което Гудрун се възхищава и нарича „Мехурчето“. Чрез училищни ритуали, желана градина, игри с куклена къща и разговори за бъдещето романът изследва класовите различия, светските маниери, амбицията и болката от юношеската привързаност. В началото Гудрун шпионира Берит през оградата, докато тя се люлее на люлка, след което се среща с нея в училище и е настанена до нея. Гудрун помага на Берит с аритметиката, поканена е в градината на кафе и вафли и между тях се оформя връзка — преданост от страна на Гудрун, хладен контрол от страна на Берит — изградена от обноски, език и обществено положение. Гудрун се преобразява: учи усърдно, отказва се от грубите игри, чисти в книжарница и подхранва общите им фантазии с изображения от списания, докато Берит поставя граници и отхвърля сантименталността. В прогимназията модерната съученичка Елзе отдалечава Берит; грубият любимец на класа Лайф отблъсква Гудрун в многозначителна сцена с растение мимоза. С настъпването на есента, когато Гудрун получава овехтяло палто, а Берит — пиано, ревността и снобизмът се изострят; Гудрун дочува как Елзе и Берит я унижават, изправя се срещу Берит и двете се скарват. Разделът завършва с преместването на вещите и мястото на Берит до Елзе, оставяйки съкрушената Гудрун да се отдалечи сама в студа.