„Vintermyren: разказ“ на Астрид Вэринг е роман, написан в началото на XX век. Вероятно в него се проследява младият ратай Матс Юнсон, който се разкъсва между влечението към родната си земя и суровите улици на северен шведски град, търсейки образование, достойнство и справедливост. Вътрешните му борби — заради любовта към вече омъжената Ана-Грета и срещу властта на богатия покровител Груб — се разгръщат наред с ярките картини на земята, фолклора и социалната йерархия. В началото на романа Матс върви през улици, по които снегът се топи, мислейки за пролетта и за „зимното блато“, чиято митична витра отразява неговото изкушение и копнеж. Той се настанява при мълчаливия рибар Йоберг, учи с деца в бедното училище и е осмиван като „bonnhyvel“, докато насаме се бори с книги, числа и стари религиозни текстове в търсене на непоколебима истина. Спомените за Ана-Грета и трескавите нощни видения почти го принуждават да се върне, но той устоява чрез молитва и решителност. Когато му предлагат желано безплатно място в елитното градско училище — финансирано от Груб, търговеца, когото той смята за отговорен за разорението на семейството му, — Матс отказва, вместо да живее в дълг към враг. Той решава да намери честна работа и по-пряк път към възмездието, а сцената завършва с разговори в града за отводняването на опасното блато — обществен проблем, който отеква в личната борба на Матс със силите, затлачващи живота му.