„Микеланджело Буонароти“ от Чарлз Холройд е исторически очерк, написан в началото на XX век. Това произведение представлява биография на прочутия ренесансов художник Микеланджело, като подробно описва живота и творбите му и се опира до голяма степен на свидетелствата на неговите съвременници — ученици и колеги, с особен акцент върху „Животът“ от Асканио Кондиви. Текстът вероятно разглежда възпитанието на Микеланджело, ранните влияния върху него и издигането му до известността на майстор на скулптурата и живописта. В началото на книгата е представено проницателно въведение в рода, възпитанието и ранните художествени стремежи на Микеланджело. Разглежда се семейният му произход, като особено се отбелязва благородното му потекло, и се представят първоначалните му сблъсъци със семейните очаквания, свързани с образованието му в областта на словесността, а не на изкуството. С израстването му повествованието илюстрира ненаситната му страст към изкуството и момента, в който той избира да се посвети на кариера като художник, въпреки съпротивата на баща си. В края на този раздел читателите се запознават с формиращите преживявания на Микеланджело, които развиват уменията и страстта му към скулптурата и живописта и подготвят почвата за бъдещите му шедьоври.