„Мемоари на един страж“ от Хосе С. Алварес са литературни мемоари, написани в началото на XX век. В този труд авторът разказва за своя опит и наблюдения като полицейски служител в Буенос Айрес, вплитайки истории, които отразяват колоритния и често бурен живот на града. Разказът вероятно е съсредоточен около главния герой Фабио Карисо, който е едновременно наблюдател и участник в обществено-политическата динамика на своето време. В началото на мемоарите се задава тонът, когато протагонистът размишлява върху скромния си произход и преобразяващия път, който го води до това да стане страж. От детството му сред пищните пейзажи на аржентинската провинция, през постъпването му като войник и последвалото преминаване към правоохранителните органи, животът на Карисо се разгръща чрез смесица от носталгия и критично наблюдение. Той разказва ярки спомени за навлизането си в градския живот, за жизнената, но изпълнена с предизвикателства улична култура на Буенос Айрес и за сложностите на ролята си в полицейските сили, загатвайки за богатата социална тъкан и взаимодействията, с които се е сблъскал. Така се създава рамка за приключенията и трудностите, които ще последват в следващите глави.