„Простият живот“ от Шарл Вагнер е философски трактат, написан в края на XIX век. Творбата основно разглежда темата за възприемането на по-просто и по-смислено съществуване в противовес на сложностите и материалните излишества на съвременния живот. Тя размишлява върху недоволството, породено от обществения натиск, и насърчава читателите да се стремят към живот, основан на простота, добродетел и истинска човешка връзка. В началото на текста е представен хаотичният живот на семейство Бланшар в навечерието на сватба, илюстрирайки как съществуването им е погълнато от дреболии и обществени задължения. Сред тази лудница Баба предлага своята мъдрост, подсказвайки, че непрестанната заетост отклонява вниманието от онова, което наистина има значение — взаимоотношенията и личната връзка. След това Вагнер развива този разказ, подчертавайки, че съвременният живот се характеризира с нарастване на изкуствените потребности и сложностите, които често водят до недоволство и морален упадък. Той твърди, че истинското щастие и удовлетворение произтичат от опростяването на желанията и съсредоточаването върху основните ценности. Началото подготвя почвата за по-широко разглеждане на тези идеи в цялата творба.