„Простият живот“ от Шарл Вагнер е философско произведение, написано в началото на XX век. Текстът изследва понятието за простота като отговор на сложностите на съвременния живот, като подчертава значението на съсредоточаването върху съществените ценности вместо върху материалистичните разсейвания. Той насърчава читателите да се стремят към прост начин на живот, който развива щастие, морална почтеност и по-дълбоки човешки връзки. В началото на текста Вагнер подготвя почвата за своите разсъждения, като се спира на хаотичния живот на семейство Бланшар, докато то се подготвя за сватба, и илюстрира как съвременните обществени условности могат да потиснат личните връзки и удовлетворението. Сред този смут образът на бабата се откроява като глас на разума, застъпвайки се за значението на това човек да спре, за да оцени онова, което наистина има значение — любовта и близостта — вместо повърхностните изисквания на социалните задължения. Вагнер използва тази домашна сцена, за да въведе своята теза за търсенето на по-прост живот като лек за сложната природа на съвременното съществуване, предполагайки, че мнозина страдат от последиците на живота в свят, който поставя материалните изисквания над пълноценните взаимоотношения.