„Хуманистично сестринство“ от Джоузефин Г. Патерсън и Лорета Т. Здерад е метатеоретично издание, посветено на философията и практиката на сестринството, написано в края на XX век. Този труд има за цел да формулира принципите на хуманистичната теория на сестринството и насърчава медицинските сестри да развиват личностно себе си, като същевременно оказват положително влияние върху своите професионални общности. Текстът представлява основополагащо изследване на междуличностните и екзистенциалните аспекти на сестринската практика, като подчертава значението на човешката връзка и диалога. Въведението на книгата полага солидна основа за разбирането на диалектическата природа на сестринството. В него се въвежда концепцията, че сестринството по своята същност е хуманистично начинание, характеризиращо се с интерсубективни отношения между медицинските сестри и пациентите. Този начален раздел разглежда предизвикателствата, пред които са изправени медицинските сестри, когато се стремят да запазят своята идентичност и чувството си за цел в променящата се здравна среда, като същевременно изтъква ценността на автентичната комуникация и взаимното израстване. В крайна сметка той установява, че сестринството не е просто техническа професия, а дълбоко релационна практика, вкоренена в човешкия опит, и обръща внимание на важността медицинските сестри да размишляват върху собствения си преживян опит, за да обогатят практиката си.