„Идеята за Бога в ранните религии“ от Ф. Б. Джевънс е научно изследване на понятието за божественост в ранните религиозни системи, написано в началото на XX век. Творбата разглежда как обществата са възприемали боговете, като изследва различията между богове и фетиши, както и ролите, които те играят в общностите. Джевънс цели да разкрие еволюцията на религиозното съзнание, съсредоточавайки се върху социалните и емоционалните аспекти на поклонението и върху философските основи, които определят ранните религиозни практики. В началото на текста Джевънс очертава основната предпоставка, че хората се раждат в общност с вече съществуващи вярвания и социални конструкти. Той обсъжда как хората се учат да общуват и да възприемат нормите и идеите на своето общество, включително представата му за висши сили. Като разглежда разликите между фетишизма и политеизма, той твърди, че идеята за бог, действащ за благото на общността, се е появила едновременно с усещането на индивида за самосъзнание. Тази начална част подготвя почвата за по-нататъшно изследване на ритуала, митологията и колективното съзнание около божественото в следващите глави.