„FACECIES et motz subtilz, d'aucuns excellens esprits et tresnobles seigneurs“ е сборник от остроумни изказвания и анекдоти, написан в средата на XVI век. Творбата представя подбор от находчиви прозрения и хумористични наблюдения, приписвани на различни благороднически личности, като разглежда жизнерадостни теми, свързани с човешката природа и обществените норми. Текстът служи като размисъл върху сложността на човешкото поведение и подчертава любопитното взаимодействие между мъдростта и глупостта. Встъпителната част на сборника задава тона на съдържанието му, като разкрива намерението на автора Лоа Доминик да предложи на читателите форма на развлечение чрез литературно остроумие. Текстът представя различни персонажи, сред които Лоренцо де Медичи и Пучо, и разказва за забавни взаимодействия и случки, които подчертават хумористичните представи за живота и обществените роли, характерни за ренесансовото общество. Всеки анекдот изобразява уникални ситуации, предизвикващи смях и размисъл, илюстрира красотата и абсурдността на човешките взаимодействия, като приканва читателите да размишляват върху общочовешкия опит чрез лекота и мъдрост.