„Младост“ от Лев Толстой е полуавтобиографичен роман, написан в края на XIX век. Историята е разказана от млад герой, който размишлява върху прехода си от детството към юношеството, съсредоточавайки се върху мислите си за морала, самоусъвършенстването и възторга и объркването, съпътстващи младостта. В центъра на повествованието са отношенията му с приятели и семейството, особено с неговия наставник Димитри, който пробужда у него нов стремеж към добродетел и дълбок размисъл за бъдещето му. В началото на романа героят разказва за зората на своята младост, докато се бори с чувството за непълноценност и със самосъзнанието. Той е почти на шестнадесет години и се оказва разкъсван между влиянието на образованието си и вълнуващите пролетни настроения, които разпалват мечти за усъвършенстване и приключения. В началото също се изграждат отношенията му със значими герои, като се разглеждат външността му, вътрешните му мисли и стремежите му да стане по-добър човек. Той често се колебае между възвишени идеали, като извършването на благотворителни дела, и суровата реалност на своето прозаично ежедневие, което нерядко го тласка към безцелни размишления и мечтания. Началото създава богата основа за моралните му терзания и задава тона на историята за съзряването му, докато той се справя със сложностите на младостта и самооткриването.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/Youth_(Tolstoy_novel))