„Смърт“ от Лев Толстой е повест, написана в края на XIX век. Творбата разсъждава върху смъртта и реакциите, които тя предизвиква у останалите живи, по-конкретно чрез образа на съдията Иван Илич Головин, чиято смърт се превръща във фокусна точка за изследване на темите за смъртността и често повърхностния характер на социалните връзки. В началото на повестта се представят последиците от смъртта на Иван Илич: неговите колеги в съдебната зала обсъждат значението на кончината му, разкривайки користните си мисли относно възможните повишения и промените в професионалния им живот. Докато новината се разпространява, реакциите им са белязани от смесица от задължителна скръб и користни разсъждения, което подчертава контраста между истинската мъка и повърхностното лицемерие. Повествованието бързо установява мрачен тон, подготвяйки почвата за по-задълбочено изследване на живота на Иван и на обществените нагласи към смъртта, които ще се разкрият в хода на творбата.