„Размишления върху основите на философията“ от Рене Декарт е философски трактат, написан през XVII век. Трудът разглежда фундаментални въпроси за съществуването, познанието и природата на реалността, като се съсредоточава върху ролята на съмнението и разума за постигането на сигурност. Той полага основите на съвременната философия и се стреми да установи систематичен подход към разбирането на света. В началото на текста се представя методът на Декарт за радикално съмнение, при който той поставя под въпрос всичко, което преди е смятал за вярно, особено надеждността на сетивата. Той разсъждава върху съществуването на измамен демон, който би могъл да манипулира възприятията му, и в крайна сметка стига до заключението, че единствената несъмнена истина е собственото му съществуване — обобщено в прочутата фраза „Cogito, ergo sum“ („Мисля, следователно съществувам“). Този раздел поставя основата за изследването му на природата на ума, отношението между ума и тялото и съществуването на Бога, като изгражда философската рамка, върху която ще се основава останалата част от трактата.