„La Montanara“ от Антон Джулио Барили е роман, написан в края на XIX век. Книгата се развива на фона на политически интриги и семейни задължения, като в центъра ѝ е младият граф Джино Малатести, който е заточен заради либералните си убеждения и действията си, противоречащи на авторитарните норми на своето време. Повествованието се разгръща сред богато описан италиански пейзаж, улавяйки сблъсъка между традиционната аристокрация и зараждащите се революционни настроения. В началото на романа граф Джино Малатести получава писмо от директора на полицията, който го уведомява за заточението му в Кверчола като наказание за скандалното му поведение, а именно либералните му връзки и политическите му изблици. В главата се разглеждат миналото на Джино и обтегнатите му отношения с баща му, граф Якопо, като се илюстрира идеологическото разделение между поколенията. Поемайки на път, Джино размишлява върху последиците от заточението си и в крайна сметка се озовава сред красотата на Апенините и гостоприемството на семейство Гуери, чийто живот е неразривно свързан с природния пейзаж, който той вече трябва да опознае. Богатите подробности и динамиката между героите подготвят почвата за история, която преплита личната амбиция с колективните копнежи на една нация, стояща на прага на промяната.