„Les Parsis“ от Делфин Менан е исторически разказ, вероятно написан в началото на XX век. Творбата разглежда историята и културните практики на парсите — етнорелигиозна група, произхождаща от древните перси, които се преселили в Индия, за да избягат от религиозни преследвания. Повествованието описва подробно тяхната миграция, заселването им в Индия и влиянието както на зороастризма, така и на индийските традиции върху тяхната общност. В началото на книгата се представя контекстът на парсийската общност, като се започва с историческото ѝ наследство като потомък на древните перси и се описват тежките обстоятелства, принудили ги да напуснат родината си и да избягат в Индия. Очертава се първоначалното им миграционно пътуване, условията, при които се заселили в Гуджарат с разрешението на местния индуистки владетел, както и начинът, по който приспособили обичаите си, за да получат приемане. Текстът подчертава значението на съхраняването на вярата им, докато се интегрират в нова култура, подготвяйки почвата за по-задълбочено изследване на развиващата се идентичност на общността им като малцинство в Индия.