„Митове“ от Йоанес Веларас е сборник с басни, написани в средата на XIX век. Книгата разглежда морални поуки чрез алегорични разкази, в които участват различни животни и герои, за да предадат послания, свързани с човешкото поведение и обществото. Изглежда, че това е произведение, съчетаващо поетични и повествователни похвати, което цели да размишлява върху вечни проблеми. В началото на сборника е представен пролог, в който разказвачът изразява копнеж да преразкаже басните на Езоп, подчертавайки контраста между истината и измамата. В повествованието се установява приятелство между Истината и Лъжата, илюстриращо как обществото често пренебрегва истината в полза на сложни лъжи. След това първите няколко басни представят различни ситуации с участието на животни, като трудолюбивата мравка и безгрижната цикада, подчертавайки важността на предвидливостта и упорития труд пред отлагането, като същевременно коментират човешката глупост и последиците от невежеството. Тази начална част задава замислен тон на останалата творба, приканвайки читателите в свят на изкусно повествование и проникновен размисъл.