„Дзен култура“ от Томас Хувър е нехудожествено изследване на дзен естетиката и влиянието ѝ върху различни аспекти на японското изкуство и култура, написано в края на XX век. Книгата разглежда как принципите на дзен проникват не само в традиционните художествени форми, но и в съвременния дизайн, архитектурата и дори всекидневието, предполагайки плавна връзка между историческото и модерното. Хувър изследва акцента на дзен върху непосредствения опит, а не върху интелектуалния анализ, като го поставя в по-широкия спектър на японската мисъл и култура. В началото на труда Хувър отбелязва, че изкуствата на дзен се отличават с поразителна модерност и вечен характер, утвърждавайки значимостта им за съвременната естетика. Той развива тази идея, като обсъжда как дзен керамиката, калиграфията, архитектурата и пърформансът намират отзвук в съвременните художествени движения, отбелязвайки паралели с абстрактния експресионизъм и минимализма. Във встъпителния раздел се въвежда и понятието „непосредствено възприятие“ като ключов елемент на дзен, като се предлага, че през призмата на дзен човек може отново да открие красотата на простотата и несъвършенството както в изкуството, така и в ежедневните дейности.