„Рим“ от Емил Зола е роман, написан в края на XIX век. Историята проследява абат Пиер Фроман, френски свещеник, който пристига в Рим след изтощително пътуване, изпълнен с очакване и копнеж да разгледа града, въплъщаващ мечтите му. Темите за вярата, социалната справедливост и стремежа към духовно обновление в контекста на променящото се общество вероятно са централни за повествованието. В началото на романа читателят се запознава с Пиер Фроман, докато той се движи по оживените улици на Рим, поразен от неговата красота и историческо значение. Встъпителните страници описват пристигането му и първото му пътуване сред забележителностите на града, отразявайки вътрешните му терзания и дълбокия копнеж да открие смисъл в живота си. Докато наблюдава пейзажа, той размишлява върху миналите си преживявания, включително борбата си с вярата и неотдавнашната си благотворителна дейност, която го е сблъскала със суровата действителност на бедността. Сцената ефективно поставя централния конфликт на повествованието: стремежите на Пиер към обновен католицизъм се съчетават с мисията му за социална активност на фона на духовните и обществените промени в света.
Трите града, том 2. Страница в Уикипедия за тази книга: it.wikipedia.org/wiki/Roma_(Zola))