„Das Problem des platonischen Symposion“ на Август Ритер фон Клеман е философско изследване, написано в началото на XX век. Книгата анализира „Пирът“ на Платон, като разглежда философските диалози, съсредоточени върху темата за любовта (ероса) и нейните последици за човешкото съществуване и познание. Трудът има академичен характер и анализира противоречията в текста на Платон, особено във връзка с други диалози на философа. В това изследване Клеман разглежда философските основи на „Пира“, като се съсредоточава по-специално върху природата на ероса като движеща сила в човешкия живот. Книгата показва как различните речи в диалога допринасят за по-пълното разбиране на любовта, включително за разграничаването между физическа и интелектуална любов. Клеман подчертава синтеза на хераклитовската и питагорейската мисъл, представен в творбата на Платон, като същевременно разглежда противоречията в диалозите относно безсмъртието на душата и развитието на тези идеи. В крайна сметка Клеман се стреми да представи цялостен философски дискурс за същността на любовта и стремежа към безсмъртие чрез интелектуални и творчески занимания, достигащ до идеята, че истинското разбиране и красотата насърчават форма на божествено съществуване у човека.