„Les esclaves de Paris“ от Емил Габорио е роман, написан в средата на XIX век. Действието се развива на фона на Париж и чрез съдбите на героите разглежда темите за бедността и социалната борба. Сред основните представени герои са Роз Пигоро, млада жена, живееща в нищета, и Пол Виолен, мъж, борещ се с отчаянието и общите им трудности. В началото на романа е изобразен мразовит парижки ден, в който младата двойка Роз и Пол се опитва да се справи с мрачната си действителност в запуснат пансион, наречен „Хотел дю Перу“. Роз, измъчвана от бремето на бедността, си играе с тесте карти, търсейки утеха в предсказанията им за бъдещето, докато Пол изразява отчаянието си от тяхното положение. Разговорът им разкрива тежкото им финансово състояние и надвисналата заплаха да бъдат изгонени от хазяина. Тъкмо когато размишляват върху безрадостното си бъдеще, те получават неочаквано посещение от загадъчния татко Тантен, който предлага да им помогне в трудния момент, но намеренията му остават забулени в тайнственост, тъй като им предлага заем, поставящ началото на верига от събития, които ще определят съдбите им.