„Изискванията на Рим“ от Елизабет Шофен е мемоар, написан в началото на XX век. В творбата се разказва за личния опит на авторката в продължение на тридесет и една години като сестра на милосърдието в Римокатолическата църква. Чрез повествованието си Шофен възнамерява да разкрие строгите изисквания и потисническите условия, с които се сблъскват жените в манастирите, като насочи вниманието към темите за религиозното робство, подчинението и личното освобождение. В началото на мемоара се задава тон на неотложност и дълбок личен размисъл. Шофен споделя решимостта си да разкрие истината за живота в манастира, който оприличава на затвор, забулен в религиозна преданост. Тя описва ранните си години, белязани от непоколебимо католическо възпитание, довели до постъпването ѝ в сестринската общност. В първите глави се изразява разочарованието ѝ от потисническата йерархия и строгите правила, които са управлявали живота ѝ, включително преживяванията ѝ по време на послушничеството, борбата ѝ с невежеството и индоктринацията, която е държала нея и нейните връстнички в подчинение. Става ясно, че Шофен цели не само да разкаже собствената си история, но и да пробуди читателите си за по-широките последици от подобни религиозни институции върху индивидуалната свобода и обществените ценности.