„Magyar népdalok“ на Шандор Ендрьоди е сборник с унгарски народни песни, съставен и редактиран в началото на XX век. Творбата представя богатата традиция на унгарската народна поезия, като подчертава културното значение и емоционалната дълбочина на песните, произлизащи от наследството на нацията. Сборникът вероятно отразява определен период на литературно възраждане и интерес към народните корени в унгарската култура, особено по времето на публикуването му. В началото на сборника се въвежда значението на народната поезия за съхраняването на същността на унгарския дух, като се излага страстен аргумент за важността на тази форма на изкуство като отражение на националната идентичност. Ендрьоди споделя наблюдения върху народните песни, отбелязвайки тяхната автентичност, емоционален заряд и връзка със селяните, които често са пренебрегвани от съвременните писатели. Уводът е последван от множество народни песни, започващи с теми за любов и копнеж, които илюстрират дълбочината на чувствата, вложени в тези традиционни творби, като същевременно утвърждават жизненоважната им роля в тъканта на унгарската култура и литература.