„Лелия“ от Жорж Санд е роман, написан в средата на XIX век. Творбата изследва дълбоки теми като любовта, вярата и екзистенциалното страдание чрез образа на Лелия — сложна личност, която предизвиква едновременно възхищение и страх у хората около себе си. Повествованието сякаш се задълбочава в борбата на човешкия дух пред лицето на съмнението и моралната двусмисленост. В началото на романа предговорът разкрива саморефлексивните размишления на Жорж Санд върху създаването на „Лелия“, написана без предварително замислен план и предназначена за собствените ѝ размисли. Повествованието започва с терзанията на млад поет, свързани със загадъчната, но пленителна природа на Лелия, която вдъхва едновременно благоговение и ужас. Този поет се бори с въпросите за същността на Лелия, нейните мистични качества и привидно дълбоката ѝ откъснатост от всекидневния свят. С развитието на историята се подсказва, че Лелия въплъщава не само красотата на духовния копнеж, но и болезнената борба с идентичността и вярата. Напрежението между трансцендентните ѝ стремежи и дълбоко вкорененото ѝ отчаяние се превръща в централна тема, подготвяйки почвата за изследване на екзистенциализма и сложността на човешките взаимоотношения.