„Сирийският Христос“ от Абрахам Митри Рихбани е размислителна творба, написана в началото на XX век. Тази книга разглежда живота и ученията на Иисус Христос от ориенталска гледна точка, стремейки се да даде на читателите, особено на тези от Запада, представа за културния и социалния контекст на неговото време. Тя се опитва да преодолее разликата между източното и западното разбиране за духовността, като подчертава богатството на ориенталската среда, оформила множество библейски повествования. В началото на текста авторът представя своите намерения и произход, тъй като се стреми да предложи интимен поглед към живота на Христос, обяснявайки, че прозренията му произтичат от личния му опит като сириец, роден в непосредствена близост до родното място на Иисус. Рихбани разсъждава върху това как обичаите, езикът и обществените ценности на съвременна Сирия хвърлят светлина върху библейските истории, излагайки идеята, че разбирането на тези елементи е от решаващо значение за истинското постигане на духовните учения на Христос. Първите глави полагат основите за нюансирано обсъждане, повеждайки читателя през културно специфични тълкувания на познати библейски повествования и същевременно подчертавайки непреходното значение на тези истории.