„За природните способности“ на Гален е основополагащ научен текст, написан в края на II век сл. Хр. В този труд се разглеждат принципите на физиологията и процесите, чрез които живите организми растат, развиват се и поддържат жизнените си функции. Гален се стреми да формулира цялостна рамка за разбиране на функциите на природата, която описва чрез изследване на динамичното взаимодействие между различните способности както у растенията, така и у животните. В началото на този трактат е представен систематичен преглед на понятията, които Гален ще разглежда, особено разграничението между ролите на душата и природата във функциите на организмите. Той започва с категоризиране на действията и въздействията на живите същества, като разграничава растежа и храненето, общи както за растенията, така и за животните. Текстът подготвя почвата за по-задълбочен анализ на конкретни процеси, като храносмилането и образуването на кръв, като излага намерението на Гален да изследва способностите, отговорни за тези биологични явления, и същевременно да отговори на философските дебати относно физическото съществуване и промяната. Това въведение подчертава значението на ясните определения и систематичното изследване, утвърждавайки труда на Гален като значителен принос към медицинските и философските знания на неговото време.