„Изгубеният пиброх и други истории от пастирските колиби“ от Нийл Мънро е сборник с разкази, написани в началото на XX век. Разказите се задълбочават в културата на Шотландските планини, като открояват живота, традициите и музиката на техните жители, с особен акцент върху изкуството на свиренето на гайда, което служи като централна тема в целия сборник. Историите са богати на фолклор и колоритни герои, като в развитието им се преплитат елементи както от историята, така и от митологията. В началото на първия разказ, „Изгубеният пиброх“, повествованието представя изкуството на свиренето на гайда, подчертавайки пътя и всеотдайността, необходими за овладяването му. Запознаваме се с група гайдари в уединено селище в Шотландските планини, известно като Халф Таун, където те се събират заради музиката и приятелското общуване. Сред тях са Джилиън и Рори, които търсят Паруйг Дали, сляп гайдар, за когото се говори, че притежава легендарна мелодия — Изгубеният пиброх. Това търсене води до празник на песните и историите, докато гайдари си припомнят миналото и се стремят към по-дълбока връзка със своето наследство и занаята си, подготвяйки почвата за разказ, изтъкан от темите за копнежа, традицията и преобразяващата сила на музиката.