„Историята на Жана д’Арк, вещицата-светица“ от М. М. Мангасарян е исторически разказ, написан в началото на XX век. Книгата разглежда живота и наследството на Жана д’Арк, като се съсредоточава върху трагичните събития около нейния процес и екзекуция като еретичка, както и върху последвалата ѝ канонизация като светица. Мангасарян се стреми да осветли противоречията и сложностите, свързани с отношението на Католическата църква към Жана. В този увлекателен разказ Мангасарян се задълбочава в героизма на Жана д’Арк — младо селско момиче, което повежда френската армия към няколко победи по време на Стогодишната война, но накрая е пленено, съдено и екзекутирано от Църквата заради предполагаемата ѝ ерес. Книгата критично разглежда социално-политическите мотиви зад нейното осъждане, както и последвалото посмъртно признание, което тя получава от Църквата, подчертавайки променящите се възприятия за нейното наследство. Мангасарян смята, че виденията на Жана, макар и определяни като вещерство, са отражение на нейната вътрешна сила и решимост. В крайна сметка книгата служи като мощно свидетелство за непреходното влияние на Жана и за несъвършената природа на институционалната власт в контекста на вярата и рационалността.