„Фенерът на Диоген“ от Алфредо Панцини е роман, написан в началото на XX век. Историята проследява неназован главен герой, който се отправя на пътешествие от Милано към крайморска вила, размишлявайки по пътя за живота, литературата и обществото. По време на пътуването си той изразява съзерцателни мисли за бремето на обществените очаквания и очарованието на свободата, като същевременно се опира на богати образи и философски размишления. В началото на романа главният герой е представен, когато потегля с велосипеда си от Милано в горещ юлски следобед, въодушевен от пътуването си до рибарско селище близо до Адриатическо море. Докато кара, той се бори с чувството на умора, породено от житейските формалности, противопоставяйки сегашното си радостно очакване на тежестта на обществените условности, които го потискат. Той размишлява върху миналите си преживявания, литературните си вдъхновения и копнежа си по простота. Срещите му по пътя, включително случайното запознанство с колега, както и наблюденията му върху селската местност, допълнително подчертават вътрешната му борба между реалностите на съществуването и идеалите за свобода, към които се стреми.