„За средновековните представления“ от Густаф Едвард Ингелиус е академична дисертация, написана в средата на XIX век. Този подробен труд изследва развитието на средновековната драма, като се съсредоточава особено върху нейния произход и развитие и я свързва с по-ранните театрални традиции и влиянието на религиозните практики. Ингелиус специално разглежда ролята на християнството във формирането на драмата през средновековния период, като предлага прозрения за това как древните театрални елементи са били преобразувани и интегрирани в нови художествени практики. В началото на този научен труд се представя историческият контекст, в който възниква средновековната драма, с акцент върху взаимодействието между езическите традиции и раннохристиянската култура. Описва се как, въпреки упадъка на древните театрални форми по време на възхода на християнството, елементи на драмата са се запазили и развили чрез религиозни церемонии и ритуали. Ингелиус предполага, че мимиката, характерна за ранната драма, се корени в дълбоко заложен човешки инстинкт и е била повлияна от религиозните обреди. Той обсъжда преходите между жанровете, значението на ранните представления в църквите и прехода на театралните практики от религиозен контекст към публични забавления, като полага здрава основа за разбирането на историческата приемственост в драматичните изкуства, довела до появата на по-формализиран средновековен театър.