„Науката в кратки глави“ от У. Матю Уилямс е сборник от есета по научни теми, написани в края на XIX век. Книгата цели да привлече широк кръг читатели, които се интересуват от практическа наука, но може да нямат време или желание за по-формално обучение. Авторът представя размишленията си върху разнообразни теми — от слънчевите явления до произхода на въглищата, като се стреми към яснота и простота в обясненията си. В началото на книгата е представено първото есе, „Горивото на Слънцето“, което излага предварителен аргумент относно природата на земната атмосфера и значението ѝ за разбирането на слънчевата енергия. Уилямс критикува утвърдените теории за границите на атмосферата, като разглежда по-специално концепцията на д-р Уоластън за крайна атмосфера. Въз основа на изследването си авторът твърди, че атмосферата вероятно е безкрайна по обхват, и предполага, че това би могло радикално да промени разбирането ни за слънчевата топлина и светлина. Главата поставя началото на по-широкото изследване на научни теми от автора в целия сборник и приканва читателите да преосмислят дълго поддържани убеждения в светлината на нови доказателства и разсъждения.