„Il dolce far niente: Сцени от венецианския живот през миналия век“ от Антонио Качанѝга е исторически разказ, вероятно написан в края на XIX век. Творбата изследва живота във Венеция през XVIII век, като се съсредоточава върху артистичните занимания и живота на двама млади мъже, Виторе Валдриго и Антонио Канова, които се отправят към града с мечти за артистична слава и успех. Книгата ярко пресъздава обществените обичаи, художествените стремежи и живописните пейзажи на онази епоха, потапяйки читателите в оживената атмосфера на Венеция. В началото на разказа действието е поставено през XVIII век, като оживеният артистичен свят на Венеция е противопоставен на по-простия живот в провинцията. Представени са две четиринадесетгодишни момчета, богати на талант, но материално бедни, които предприемат пътуването си до Венеция — град, известен със своята художествена слава и очарование. Докато пътуват, те са изпълнени с вълнение и мечти да се посветят на изкуството. Текстът противопоставя младежкия им ентусиазъм на подробните наблюдения върху околностите, като рисува картина на привлекателността на Венеция и нейния отзвук в артистичните среди. На читателя е обещан разказ, който изследва пресечната точка между младежките амбиции и художественото наследство на Венеция.