„Чудеса“ на Ален-Фурние е интроспективен роман, написан в началото на XX век. Творбата разглежда темите за паметта, идеализма и неуловимата природа на действителността, изследвайки сложността на човешките емоции и взаимоотношения. В центъра на повествованието е самият Ален-Фурние, чийто живот и стремежи отекват в целия текст, наред с неговите приятелства и размишления върху любовта и изкуството. Началото на „Чудеса“ задава съзерцателен тон, представяйки разказвач, който описва дълбоката си връзка с Ален-Фурние, възникнала през ученическите им години. В тези части се разкриват разговори за литературата, приятелството и емоционалните терзания, преживявани от Фурние, особено във връзка с неосъществените му желания и идеализираните му представи за жените. С развитието на приятелството им разказвачът наблюдава страстта на Фурние към поезията и литературата — особено към символистичното движение, — която отразява сложната тъкан на младежката им саморефлексия и емоционалните им търсения. Началото подготвя почвата за по-задълбочено изследване на литературния път на Фурние, неговите взаимоотношения и търсенето му на смисъл сред мимолетните илюзии на живота.