„Шесто отделение“ от Антон Павлович Чехов е художествено произведение, вероятно написано в края на XIX век. Действието се развива в мрачна болнична среда, където повечето герои са пациенти, страдащи от различни психични заболявания. Представеният главен герой е Иван Дмитрич Громов, бивш държавен служител, страдащ от мания за преследване, чиято житейска история се разгръща на фона на потискащата атмосфера в болницата и отношенията между пациентите и персонала. В началото на разказа Чехов рисува ярка картина на занемареното и пусто болнично заведение, като подчертава окаяното му състояние, отразяващо отчаянието на пациентите, затворени в него. Представянето на герои като стария войник Никита, жизнерадостния, но психически нестабилен Мойсейка и измъчения Иван Дмитрич създава мрачен тон, подчертавайки социалните и личните трагедии, преживявани от обитателите на отделението. Громов се бори с психичното си страдание чрез вътрешни монолози, изпълнени с екзистенциален страх и копнеж по свободата, което допълнително усложнява отношенията му с останалите пациенти, докато те се справят с трудностите на своето затваряне. Като цяло началото поставя темите за изолацията, душевните страдания и общественото безразличие, въвличайки читателите в задълбочено изследване на човешкото страдание сред институционалната занемареност.