„История на скулптурата“ от Ърнест Хенри Шорт е исторически труд, написан в началото на XX век. Това всеобхватно произведение проследява развитието на скулптурата от древните ѝ корени през различни културни и исторически контексти, като поставя особен акцент върху начина, по който тези фактори са повлияли на художествения израз през вековете. Авторът отстоява необходимостта скулптурата да се разбира в рамките на социалната и политическата история, като предлага прозрения за връзките между изкуството и националната идентичност. В началото на книгата Шорт представя целта си да опише историята на скулптурата, подчертавайки, че изкуството е отражение на човешкия опит и не може да бъде разглеждано изолирано. Той изразява убеждението, че скулптурата, макар понякога да се възприема като пренебрегвана форма на изкуство, по своята същност е жива и дълбоко свързана както с намеренията на художника, така и със социалния контекст, в който е създадена. Встъпителните глави очертават развитието на гръцката скулптура, като отбелязват прехода от елементарните ранни форми към по-сложните и изразителни стилове, възникнали по време на Златния век на Гърция, и така полагат основата за разбирането на художественото майсторство, което се развива в по-късните периоди.