„Санскритската драма: нейният произход, развитие, теория и практика“ от А. Бери́дейл Кийт е научен трактат за древноиндийското драматично изкуство, написан в началото на XX век. Трудът разглежда историческия контекст, развитието и теоретичните аспекти на санскритската драма, като подчертава корените ѝ във ведическата литература и богатото ѝ културно значение. Кийт се стреми да представи задълбочен анализ на великите писатели и мислители, стоящи зад тази традиция, както и на нюансите на драматичната теория и практика. В началото на книгата се утвърждава значението на предишните изследвания и открития за разбирането на развитието на индийската драма, като особено се посочват влиятелни текстове и личности. Кийт очертава божествения произход на драмата според индийската традиция, както е изложен в „Натяшастра“, и акцентира върху критичното изследване на това как ведическата литература съдържа елементи на диалог и изпълнение, загатващи за по-ранни форми на драма. Уводът подготвя почвата за цялостно изследване на това как санскритската драма не само процъфтява като мощна форма на културно и художествено изразяване, но и по време на развитието си включва различни влияния и стилове.