„Ние, бедните жени…“ от Елса Гиле е роман, написан в началото на XX век. Историята се съсредоточава върху Тюра Бьоресон, млада жена с артистични амбиции, и изследва емоционалния живот, стремежите и трудностите на жените, особено когато те търсят смисъл, приятелство и удовлетворение в рамките на обществените ограничения. Тематично изпъкват социалните роли, копнежът, професионалната неувереност и интензивните лични взаимоотношения, което подсказва фокус както върху вътрешните, така и върху външните предизвикателства, пред които са били изправени жените от онова време. Романът започва с това, че разказвачката научава за смъртта на някогашна близка приятелка и е подтикната да разкаже нейната история, белязана от мечти, предателство, отчаяние и бавно завръщане към живота чрез ново чувство за дълг. Скоро повествованието се прехвърля към Тюра Бьоресон и нейната приятелка Лиза — две млади жени, които пристигат в селски летен пансион, където се разгръщат взаимоотношенията им с останалите гости, сред които и загадъчната фру фон Хайнеман. Началните глави са наситени с ярки описания на природата, делничните порядки и обществената динамика сред гостите, както и с борбата на Тюра за самоуважение, творчество и преодоляване на емоционалната изолация. В развиващите се отношения между Тюра и фру фон Хайнеман тлее напрежение — връзка едновременно привлекателна и обезпокоителна, докато Лиза остава скептична и бдително защитава приятелката си. Атмосферата е изпълнена със самоанализ, променливи настроения и сложното балансиране между женското приятелство, желанието и независимостта.