„Бреговете на илюзията: изследване на разказите за пътешествия“ от Кларк Б. Файърстоун е исторически и литературен анализ, написан в началото на XX век. Книгата разглежда митовете, легендите и полуистините, вплетени в пътеписната литература през вековете, като се съсредоточава върху начина, по който тези разкази са формирали представите на човечеството за земята и нейните обитатели. Вместо да изследва свръхестественото, трудът се задълбочава във въображаемите и понякога фантастични начини, по които хората са обяснявали непознатите земи, същества и явления преди епохата на съвременната география и наука. В началото на изследването се задава тонът чрез призоваването на легендарните приключения на Марко Поло, чиито разкази съчетават факти със слухове и чудеса; въображаемият му диалог с венецианци показва как пътешественическите истории едновременно са пленявали и забавлявали хората. Предговорът пояснява, че Файърстоун има за цел да представи света, пречупен през митовете, като изследва как географията, народите, животните и дори природни явления като реките или камъните са били изопачавани или преосмисляни чрез въображението. В ранните глави се описва как някога картите са изобразявали както реални, така и фантастични земи, и се разказва за множество вярвания относно формата на света, мистичните свойства на растенията и камъните и чудесата, свързани с животните. Текстът подчертава силата на човешкото въображение — движено от надежда, страх или склонност да приемаме желаното за действително — при изграждането на свят на чудеса, просъществувал до сравнително модерни времена.