„Остроумието и отношението му към несъзнаваното“ от Зигмунд Фройд е научно издание, написано в началото на XX век. Книгата разглежда психологическите механизми и значението на остроумието, като го поставя в по-широкия контекст на психоаналитичната теория на Фройд. Основният ѝ фокус е да изследва как остроумието функционира в психиката, неговите техники и връзката му с по-дълбоки несъзнавани процеси — поставяйки го редом със сънищата и лапсусите като значими психични прояви, а не като тривиални забавления. Творбата започва с предговор от преводача, който поставя книгата сред другите основополагащи текстове на Фройд и подчертава значението ѝ за развитието на психоанализата. Фройд въвежда темата, като прави преглед на историческите и философските подходи към остроумието и отбелязва, че предишни мислители често са го разглеждали като разновидност на комичното или не са успявали да го анализират систематично. Той критикува предишните определения, като обръща внимание на повтарящи се теми като краткост, игривост, разкриване на скрит смисъл и съчетаване на разнородни идеи. След това Фройд преминава към анализ на техническите механизми на остроумието, като внимателно разглежда езикови примери, особено свързаните с игра на думи, кондензация и двусмислие. В цялото произведение той сравнява структурата на остроумните изрази със структурата на сънищата, като особено отбелязва общите им техники на кондензация и заместващо образуване, като същевременно разграничава остроумието чрез неговите уникални социални и естетически аспекти.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/Jokes_and_Their_Relation_to_the_Unconscious