„Marc. Aurel. Antoninus elmélkedései“ от римския император Марк Аврелий е сборник от стоически размишления, написани през II век сл. Хр. Това е личен бележник със съвети към самия себе си, в който се изследва как да се живее добродетелно чрез разума, справедливостта, самоограничението и приемането на природния ред. Размишленията съчетават имперския опит със стоическата практика, като се съсредоточават върху вътрешната дисциплина, а не върху славата или богатството. В началото на произведението е представен кратък биографичен очерк на живота и войните на Марк, след което започва Книга I — благодарствен списък на уроците, научени от семейството, учителите и приятелите (от Рустик и Аполоний до Секст и Фронтон), последван от благодарности към боговете за напътствията и обстоятелствата. Книга II започва с ежедневни наставления: да се подготвяш за среща с трудни хора, да различаваш тялото, дъха и управляващия разум, да приемаш провидението, да се придържаш към настоящите задължения и да избягваш разсейването и суетата. В началните раздели на Книги III–IV се подчертава неотложността да използваш ума добре, преди възрастта да го притъпи, отбелязва се смъртността дори на най-великите личности, открива се красота в природните процеси и се насърчава оттеглянето във „вътрешната цитадела“, а не търсенето на външни спасения. Навсякъде максими подчертават космополитния дълг, краткостта на живота, безразличието към похвалите и смъртта като естествено преобразяване, а в отделни бележки се посочват местата сред квади и в Карнунт.