„Бракове в Монсерат или В търсене на изгубената: Излет в два действия и в…“ от Конрад Руре е каталунска комедийна пиеса, написана в края на XIX век. Действието се развива по време на оживена екскурзия до манастира Монсерат и се съсредоточава върху две несъвпадащи двойки младоженци — Бонифаси с младата Кандида и младият Марти с по-възрастната Пона — както и върху Микел, селянин, който тревожно търси съпругата си Росета. Тонът е музикален и игрив, с хорове, танци и лека сатира на екскурзиантите и дребните чиновници, докато ревността и флиртът пораждат комични търкания. Пиесата започва в препълнен железопътен вагон, пътуващ към Монсерат, където пътниците пеят и се закачат, а ние се запознаваме с двойките, жизнерадостния Нарсис и Микел, който признава, че е „изгубил“ Росета. В манастира настаняването е уредено едно до друго, ревността на Пона се разпалва, а на лунна светлина при отшелническата обител на Апòстолс несръчен общински съвет от Брук осигурява комично разтоварване, преди всички да затанцуват сардана. В сцените в ресторанта екскурзиантите вдигат наздравици с местно вино, докато фотограф се суети около постановката на общ портрет; Кандида изпълнява валс, Пона подкача Марти, а Микел проваля един кадър, като извиква „Росета!“, докато продължава да я търси. По пътеките към Кова и към Сант Херони хор от моряци пее в панорамна интермедия, а Нарсис най-сетне носи на Микел успокоителна вест чрез съобщение от търговец, че Росета е добре, докато компанията се подготвя да продължи излета си — едни на магарета, други пеша.