„Еволюция, стара и нова“ от Самюъл Бътлър е научно изследване на еволюционната теория, написано в края на XIX век. Книгата критично разглежда теориите, предложени от видни личности като Бюфон, д-р Еразъм Дарвин, Ламарк и Чарлз Дарвин, като анализира възгледите им за еволюцията, телеологията и целта, стояща зад устройството на живите организми. Бътлър се стреми да утвърди идеята за замисъл и цел в еволюцията на живота, като отхвърля свеждането на еволюцията до чиста случайност или механични причини. В началото на труда Бътлър поставя централния въпрос за телеологията в естествената история, разсъждавайки дали устройството на животните и растенията свидетелства за замисъл или цел. Той противопоставя традиционния възглед за телеологията, илюстриран от аргументите на Уилям Пейли, на зараждащите се научни представи, повлияни от естествения отбор и произхода с изменения. В крайна сметка той възнамерява да утвърди, че тези еволюционни промени не са лишени от целенасочен замисъл, като същевременно разглежда историческите идеи за целесъобразността в биологията и поставя основите на по-задълбочено обсъждане, което оспорва съвременното еволюционно мислене.