„Сто басни на Лафонтен“ от Жан дьо Лафонтен е сборник с басни, написани в края на XVII век. Творбата представя поредица от увлекателни поучителни истории с олицетворени животни, всяка от които илюстрира непреходни истини за човешката природа и поведение. Басните често се съсредоточават върху различни архетипи на герои, като хитрата лисица, трудолюбивата мравка и глупавия скакалец, предлагайки на читателите кратка мъдрост, обгърната в остроумие и хумор. Началната част на сборника представя няколко басни, които задават тона на повествователния стил на Лафонтен. Тя започва с „Скакалецът и мравката“, където безгрижният скакалец се сблъсква с последиците от лятната си леност с настъпването на зимата, за разлика от трудолюбивата мравка. Други басни, като „Крадците и магарето“, „Вълкът обвинява лисицата“ и „Лъвът и магарето на лов“, продължават в същия дух, представяйки темите за алчността, измамата и глупостта сред животинските герои. Всяка история е изплетена около морален урок, което ги прави не само забавни, но и провокиращи размисъл, утвърждавайки богата традиция на баснописането, намерила отзвук през вековете.